Есенните разходки са най-приятни точно когато е валяло последните дни, все още не е застудяло, по дърветата има листа, макар вече да падат, тревата е сочна и зелена, поляните са пълни с гъби, горите са в есенни багри.

Да си обуеш гумените ботуши, да вземеш дъждобрана и плетената кошница и да хванеш гората, буквално.

Гледки, красоти, небе, облаци, птички, прохлада, изобилие.

В подножието на Стара Планина, буквално погледнато от поляните зад нашата къща, тя е насреща. Колкото по-притъмнено, толкова по-романтично. Гъби се намират, катерички притичват, синигери, кълвачи, врабчета.

Толкова са свежи, че грях ще бъде да не си ги сготви човек, след като ги набере. Освен, ако не иска да си ги консервира или суши.

Представях си сърнелите панирани. Миналият път просто ги запекох на сух тиган с малко сол: невероятни! Уникален вкус от деството. Печени сърнели със сол върху чугунен котлон на печка “Раховец”.