Да ви разкажа за Cédric Grolet и неговата пекарна в Париж- Opéra.
Наистина уникално място и най-приятното ми преживяване в Париж. Намира се на една от главните улици, пред нея винаги има дълга опашка от чакащи и снимащи.
Не очаквах, но Париж се оказа доста комерсиален град като цяло, в който храната е под всякаква критика и дори няма нищо общо с града на любовта или дори с романтичен град. Може би има хубава френска кухня само в скъпите ресторанти или някъде на друго място, но не и в центъра.
Пекарната на Седрик излезе в предложените публикации на Инстаграм в края на януари, докато скролвах рийлсове за торти.
Отворих профила, разгледах и другите публикации – впечатляващи десерти.
Ясно е, че тук говорим за един от най-известните сладкари и се очаква десертите да са мега добри, но аз лично до този момент не бях чувала за него. Излишно е и да се каже, че видеата носят особено чувство на естетическа наслада, всеки детайл е перфектно изпипан и са изключително креативни. Десертите са уникални творения, известни с това че, вида им наподобява плода, който е в основата на вкуса. Линк към профила в Инстаграм тук, а тук повече информация за него в Гугъл.
Така или иначе още от миналата година имахме идея да посетим Франция, просто ей така, за да видим какво е. Била съм в Италия, Испания, но във Франция, не.
Пекарната беше в Париж и си помислих колко би било яко да я видя на живо. Супер налудничава идея на момента, даже на шега влязох в сайта, проверих адреса, има ли свободни дати за резервация. Бърз преглед на Airbnb. Направих резервацията абсолютно на шега, ей така, преди дори да уредим отпуската, билетите и Airbnb. Ако стане,стане.
Оказа се, че съдбата няма против да отида. 🤩 Това се потвърди и от факта, че ни дадоха най-хубава маса до прозореца.
Мястото е модерно, топло, светло, с много красиви масивни вази в бяло, с уникални аранжировки.
Бяха съчетали голям цъфнал клон от череша, бяла Кала, карамфил в цвят корал, оранжева императорска ведрица или още кралска оранжева фритилария, ранно пролетно цвете, цъфти в момента (има го в двора на баба) и зелени листа, които запълваха свободното пространство. Ще ги видите в снимките по-долу.
Разбира се исках да опитам един от уникалните десерти и затова поръчах единствения от предложеното обедно меню с формата на нещо. И не, не е краставица, шушулка ванилия е. 🤣
Бях се подготвила психически за брънч менюто, но не съм обърнала внимание, че се предлага само в неделя, а нашата резервация беше в събота. Въпреки това, имат два варианта – À la carte, което е основното им меню, и сетната меню за обяд за 40€ с няколко категории. Можеш да си избереш по едно от категориите студени напитки, топли напитки, основно и десерт. Менюто е само дигитално, QR код, който се сканира. Носят ти едно картонче и го оставят в средата на масата.
Брънч менюто в неделя е 60€. Сега съжалявам, че поне не разгледах À la carte.
За основни избора се свеждаше до два варианта – авокадо тост и уникален сандвич с пилешко и мега вкусен сос.
Имаше едно момиче от персонала, което беше много мило, разбиращо, приветстващо и с усмивка ни донесе основните. Но имаше и дама, която се опитваше да бъде любезна, но не съм сигурна колко полагаше усилие да прикрие неприязанта си, че не говорим френски. Като цяло усещането ми е подобно – и на други места се счупваше често да се мръщят, че поръчваме на английски. Те ни разбираха, но ни отвръщаха на френски.
Сладкарницата е на два етажа, на първия етаж се приготвят десертите на живо, а на втория е салона с масите за консумация. Пред пекарната винаги има дълга опашка, има опция за click and collect и ако не бях успяла да запазя места, определено щях да се възползвам от опцията.
Е, вече е факт и остава в историята.
