Белчи и Белята са братчета от едно котило. Случайно попаднах на публикация за бебета, които търсят дом. Вече бях решила, че ще си взема коте, чаках подходящ момент и намек от съдбата кое коте да спася. Когато писах, за да проверя има ли ги още, получих видео на тези двамата.

Сърце не ми даде да ги разделя, не се чудих дълго и отговорих, че ще взема и двете. Бях притеснена, няма да крия. Едно коте си беше промяна, а две? Чувството, че съм отговорна за нечия съдба не беше нещо ново за мен, но до сега сме имали котета предимно гледани в двор. Малко по-различно е от това, да живееш с тях в апартамент.

Опитах се да си представя как ли ще ходя на почивки, на море, как преди да отговоря на покана първо ще мисля за колко време мога да ги оставя сами и как ще им оставя храна.

Обаче… не е имало нужда да го мисля, установих след като дойдоха при мен. Такава радост и забавление са тези котаци, че ми дават повече, отколкото вземат. Всъщност нищо не ми вземат – освен целувки и мачкане. Живеем си заедно, посрещат ме на врата, изпращат ме сутрин за работа. Имат си робот, който им пуска суха храна, имат си двор в който да тичат всеки уикенд. На практика те са софийски апартаментски котки, които едновременно с това са и селянчета. Нещо като мен! 😀

Заедно пътуваме уикенда, ловят скакалци, гонят пеперуди, спят в комшийската плевня, няма ги по цяла нощ, прибират се само за да заредят и бягат навън. Бият се с местните котки, дразнят кучетата, катерят се по дървета. В началото не знаеха какво е дърво, как да се качат, как да слязат. Сега вече знаят какво е кокошка, гъска, пуйка. Комшийте ни казаха, че Белята е яздил петела им, хахахаха. Такива ми ти работи. Само добавена стойност получавам благодарение на тях, и при това положение не чувствам, че имам задължения. Те са част от живота ни. Те са редом с нас 💖.

Съвсем случайно се оказа, че те се намират при Ваня, от конна база Ахил. Намерени в един кашон край пътя. Знаех за нея от публикации на Мария от LAMARTINIA – личен блог на Мария, публикацията Ваня, която говори с животните – LAMARTINIA.

Конна база „Ахил“ специализира в провеждането на терапевтични дейности с коне за деца и възрастни със специални потребности. Мястото е уютно. Подходящо за отдих и приятно прекарано време извън шумната градска среда на София. Лично аз не съм го посещавала, но ми звучи като добра идея.