Няма време да замесим хляб, ще пътуваме или имаме друг ангажимент. Все отлагаме, а времето не идва. И така хем сме недоволни, че още не сме опитали онази рецепта, хем сме недоволни, че не сме се организирали достатъчно добре, хем обвиняваме напрегнатото ежедневие, че ангажиментите и задачите са много и не смогваме за хубавите неща.

Е, намерих решение. По-скоро то ме намери. Кваса беше готов, утроил обема си, жизнен, уханен, как да не го използвам.

Обикновено хляба се стартира с 1 час или 2 часа автолиза (смесват се само брашното и водата) или ферментолиза (смесват се само водата, брашното и кваса), за да се навлажни достатъчно добре брашното и да има време да се развие глутена.

Добре тогава. Смесих брашното, водата и кваса в една малка тенждерка с капак точно преди да потегля към София. Хоп в торбата и към Нови Искър.

След като пристигнах, нямам представа колко време е отнело, някъде в рамките на 2 часа и малко, добавих солта и разтеглих тестото, както можете да видите тук.

Оставих на стайна температура. След 30 мин., преди да потегля обратно, първото вътрешно сгъване. Увих в торбата и хайде обратно на път.

Около 23:00 ч., когато пристигнахме, направих второто разтягане и оставих на стайна температура.

След още 30 мин. оформих и поставих в банетона и в хладилника за през нощта.

Това е.

На сутринта загрях фурната на максимални градуси за 20 мин. със стъклената йенска тава в нея, сложих хляба да се пече, 20 мин с капак и 20 мин. без капак и хляба е готов. Пухкав, мек и уханен.

Време има за всичко, желание трябва.

Цялата рецепта ето тук

Да си призная, когато разходих хляб до язовира имаше въпроси от сорта – “… ти наистина ли ще вземеш това тесто”? Но вече мисля, че всички около мен трябва да са разбрали точно колко отдадена съм на страстта си :D.

Посещения: 532