Често като малки си мислехме, че сме еднакви. Всички от семейството спазваха неписано правило – каквото има за едната, такова да има и за другата. Предимно, за да бъде справедливо и да няма чувство за делене. В резултат дълги години си мислехме, че сме еднакви. Въпреки, че в много от случаите изглеждаше някак нереално. Често дори, това неписано правило беше неприложимо. Това, което харесваше на едната, не винаги се харесваше на другата и обратното. Да не говорим, че колкото и да се опитвахме да сме еднакви, “нещата на кака” винаги бяха по-хубави. И това си беше неписано правило.

С течение на времето, разликата в годините се оказа от значение и всяка започна да получава според възрастта и потребностите си. Колкото повече растяхме, толкова повече се различавахме. Докато най-накрая не стана очевидно, че единственото нещо, по което си приличаме, това са сините ни очи. Дори визуално започнахме да се различаваме. Хората, които срещаме и до сега все още се делян на две групи – тези които казват, че сме като две капки вода и тези, които твърдят, че изобщо не си приличаме. Заблуждаваха се заради светлата коса. След това с времето всяка от нас изгради свой личен стил, вкус и предпочитаня, както и начин да представи себе си. Поставихме граници за неща, които никога не бихме носили или такива, които по-скоро подхождат на другата.

Аз съм деня, тя е нощта. Буквално. Аз съм активна през деня, тя през нощта. Аз обичам да ми е светло и просторно, тя предпочита тъмно и мистично. Аз обичам светлите, кремави тонове, тя предпочита готик стила. Дълго време влизахме в дълги и безсмислени спорове, припирни за това кое е по-хубаво и кое по-малко хубаво. Още по-повече време обаче ни отне, да разберем, че не е нужно да поставяме в рамки. Още по-малко имаме нужда да се съревноваваме, даже напротив – би било чудесно да се допълваме.

След това започна да ни става забавно. Колкото повече виждахме контраста, толкова повече наблягахме на различията. Порастнахме, съзряхме и започна периодът на взаимно уважение и приемане на различията. Това си пролича и в подаръците, които си правехме. Приемането буквално ни освободи.
Сега, когато ръбовете са заоблени нещата вървят по-гладко. Вместо да сме една срещу друга, сега сме една до друга.
Освен коренни различия, за щастие имаме и общи неща. И двете сме творчески натури. Умеем да рисуваме и имаме усешане за красота и естетика.

Аз лично изпозвам уменията си по различен начин – харесвам изкуството, наречено кулинария, украсявам, майсторя разни неща, снимам. Тя се изявява в други сфери – рисува картини, работи като интериорен дизайнер, учила е продуктов идизайн, прави модели от гипс и също обича да снима.

Вече, когато сме заедно, поставяме на фокус допирните си точки и това, което ни сближава.

Love you Siss ❤️